Човекът на деня. Останалите – хаос, хаос и лъжи

umruk

Снимка: globusnews.net

И докато пиша всичко това, заглеждам репортаж за едно момиче, блъснато от камион, в деня, в който е избирало роклята за абитуриентския си бал. Застрахователната компания обаче не й изплаща обезщетението… по ред причини, разбира се. Момичето обаче се бори. Аз силно вярвам в нея и зная, че ще постигне най – великите неща в своя живот… Тя е човекът на деня…

Аз съм оптимист. Но с всеки един изминал ден се убеждавам, че не просто живеем в една абсурдна държава, а населяваме един безконечно безчувствен свят. Да, просто населяваме, ние не живеем в него. Заради тези абсурди, които могат да бъдат избегнати, само ако ние започнем да действаме и поемем нещата в свои ръце. Ти готов ли си?

Чрез следващите параграфи се мотивирам, защо това момиче е “човекът на деня”. А не “останалите”…

Спорт, спорт, спорт!

“Здрав дух-здраво тяло”. Може би на тази велика мисъл се уповаваха двете групи футболни запалянковци, които решика да си спретнат запомнящ се бой-двубой на 20 януари, неделя, пред стадион “Българска армия”… За първи път ще коментирам нещо, свързано със спортно събитие. Заради това, моля Ви, че от време на време ще се впускам в други теми…

Are you ready?

Та, в слънчевия и наглед спокоен неделен ден 23 януари, около 300 поддръжници на футболните бг.”грандове” Левски и ЦСКА проведоха двубой. Такава информация дадоха и от МВР. Крайният резултат – трима пострадали, двама арестувани… Пред сайта “Дневник” читатели информират, че това са момчета на по 15-20 години, въоръжени с палки и бомбички.

Да кажем, че сме свикнали младежи от тези две агитки често да си спретват по едно яко меле. защо обаче избраха точно този ден? Докато едните герои яростно нападаха другите, около 17.00 часа следобяд ветерани от двата отбора се срещат за да играят футбол по случай откриването на ремонтираната спортна баскетболна зала “Румен Пейчев”. Полицията също се присъединява, за да охлади страстите, но верните привърженици продължават схватката помежду си и в столичната Борисова градина.

(Само) контрол

Всичко до тук е доста интригуващо… Може би не мислите така, но от поведението на тези момчета лъха неуважение, липса на самоконтрол и едно изкуствено самочувствие, подплатнено с палката, намираща се в някой от джобовете. Но по – стъписващо е нещо друго – възрастта на момчетата – 15-20 години. Такава беше възрастта им и когато изпотрошиха преди година и половина витрините по бул.”Мадрид” в столицата… Някой може би ще каже, че държавата е виновна, но този път не е така. Виновни са липсващите родители. Липсата на родителско тяло безспорно създава усещане в едно дете за безнаказаност.
Всичко останало, което се случи в страната и беше от общонационално значение, допълни хаотичната българска реалност, изографисана в картината “Приятелска среща между две футболни агитки”. Ден преди футболната “схватка”, бивш боксьор опря газов пистолет в главата на вече пожизнения председател на ДПС Ахмед Доган. Кадрите от нападението създават едно странно усещане на някаква предварителност… Но няма да коментирам това, време е разследващите органи да си свършат работата…поне веднъж.
Без съмнение случката с Доган ще впрегне една голяма част от електората на ДПС в Южна България към усилена предизборна гимнастика. А, да – станахме свидетели и на първото по – сериозно изказване на новия главен прокурор Сотир Цацаров, който обясни, че прокуратурата сега трябва да действа сериозно. По-късно добави, че говорим за акт на личностна самоизява на една доста сложно конструирана личност.
По – страшно обаче звучат думите на новия председател на ДПС Лютви Местан, според когото веднага след като Доган беше заплашен с пистолет, градският прокурор на София – Николай Кокинов обещал на Доган, че задържаният ще бъде съден за опит за убийство. Ако е имало и такова обещание, ще взема и аз да запиша едно право в някой от десетките ни университети, та да взема и аз един прокурорски пост. Прокурорът не може да си позволи да прави такива констации, оценки и предварителни изказвания.

Другата тема от седмицата – АЕЦ “Белене”. С няколко думи  – нищо не ни обясниха и нищо не казаха тези политици. Нагледахме се на само на грозни политически нападки и сеири… е, ще го усетим и по джоба си.

И отново…

И докато пиша всичко това, заглеждам един репортаж за едно момиче, блъснато от камион, в деня, когато си е избирало роклята за абитуриентския си бал. Застрахователната компания обаче не й изплаща обезщетението… по ред причини, разбира се. Момичето обаче се бори. Аз силно вярвам в нея и зная, че ще постигне най – великите неща в своя живот… Тя е човекът на деня…

Аз съм оптимист. Но с всеки един изминал ден се убеждавам, че не просто живеем в една абсурдна държава, а населяваме един безконечно безчувствен свят. Да, просто населяваме, ние не живеем в него. Заради тези абсурди, които могат да бъдат избегнати, само ако ние започнем да действаме и поемем нещата в свои ръце. Ти готов ли си?

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Родителски неволи

strahilvap

22 473. Толкова по официална статистика са децата с трайни физически и психически увреждания, които се отглеждат от родителите си. Рядко обществото си задава въпроса, пред какво са изправени родителите на тези деца, как се борят и как държавата и обществото (не) им помагат. Защото много от тези хора са на ръба на оцеляването и са на границата да оставят децата си в социалните домове. Просто защото никой не им помага, а те нямат финансовата и физическата възможонст, за да се грижат за болните си деца.

Най – големият поблем за тези родители е, че те не нямат доходи, защото не могат да упражняват професиите си. Заради това в общественото пространство се породиха полемики, свързани с изравняване на статута на тези родители с този на приемните семейства.

Не разбирайте погрешно посланието. Приемните семейства са нещо спасително. Проблемът тук е, че приемните семейства получават финансовата помощ от държавата, за да отглеждат деца, настанени в социалните институции. Родителите, каито са избрали да отглеждат своите увредени деца обаче не получавт такава помощ. Неразбираемо защо, на преден план в дневния ред на българина излиза крайнонеуместният дебат за тютюнопушенето и дебата за бездомните кучета в София. Не трябва ли обществото първо да се погрижи за своите деца?

Въпреки проблемите, които имат тези родители, съвсем наскоро те успяха да направят една огромна крачка в заявяването на своите права. Това стана, след като Върховният административен съд реши, че родителите на тези деца са дискриминирани спрямо статута на приемните родители. Началото е дадено през 2010г. от жалба на „Фондация на нашите деца“, с председател Светлана Дякова, срещу социалния министър и последвалото сезиране на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Върховните магистрати задължиха със своето решение министъра на труда и социалната политика да внесе законодателни промени. Целта на промените е да бъде изравнен статутът на биологичните и приемните родители. Това означава, че биологичните родители ще имат същите социални преференции както биологичните, ще бъдат осигурявани от държавата и времето, за което се грижат за детето си ще им се води за трудов стаж.

Съдът ясно се произнесе в своето решение, че мерките по отношение на лицата, отглеждащи деца с трайни увреждания и такива, които отглеждат деца без такива увреждания „по силата на сключен държавен договор ще бъдат различни, защото неравни са условията, при които тези лица упражняват правата си“.

Според съдиите: „Важно е редзултатът за всички тях да е еднакъв, те всички да могат ефективно да се ползват от предоставените им от Конституцията основни права.“. Настаняването на деца в социален дом или приемно семейство е оправдано, само, когато липсва родителска грижа.

Въпреки решението на Върховния административен съд, реакция от социалното министерство все още няма. Може би е забравило, или просто не го интересува. Или пък просто някой никога не е чел Конституцията

И отвово, странно е това, че разни организации, защитаващи бездомните кучета излизат по улиците и викат „оставка“, защото държавата не строи кучкарници (оп – приюти за бездомни кучета), а същите тези не излизат да викат „оставка“ в защита на родителите на трайно увредени деца и с призива за качествена социална политика… Пък явно може би, проблемът си е у обществото, защото болните деца и техните родители не го интересуват. Обществото и държавните институции да се погрижат всяко дете живее при биологичните си майка и татко!

Само напомням, чл.4, ал.2 от Конституцията на Република България: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество“.

„Гражданите имат право на обществено осигуряане и социално подпомагане“, чл.51,ал.1 от Конституцията на Република България.

Решенето на ВАС можете да видите тук.

Снимка: varbak.com

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Ден на парламентарни мъчения – за българското общество…

 
 
Тази вечер по всички телевизионни емисии бяха направени репортажи за една говорилня в центъра на София, носеща названието „Парламент“.
 
Нищо смислено – някакъв цирк – за пореден път. Всички се радват на премиера Борисов, който казва: „Ти Михов – дори футбол не можеш да играеш“!. В същото време Искра Фидосова и Любен Корнезов си разменят любовни послания.
 
Цялата тази картинка е своеобразно изкривяване на действителността – за което „вина“ имат политиците, щедро подкрепяни от много български медии, които все повече си мислят, че публиката е толкова глупава, че се радва на подобни дивотии. Да..ама НЕ! Утре очаквам целият цирк да бъде повторен и в повечето всекиднивници. За жалост!
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Абсурден ректорски съвет…

Забрана на чалгата със закон! Да се строи нов Студентски град в София! Тези две предложения бяха посрещнати бурно от ректорите на българските университети на заседание на Съвета на ректорите на висшите училища миналия четвъртък /5- ти април/.

На фона на тези популистки и неизпълнимо – футуристични идеи, темата за качеството на висшето образование и реализацията на завършващите остана на заден план. Отново станахме свидетели на „приказване“ ,породено от нуждата обществото да види, че ВУЗ – овете се опитват да се справят с проблемите си и да си защитят ренометата на вършещи нещо институции.

Да започнем с идеята за забрана на ЧАЛГАТА със закон в дискотеките на „Студентски град“. Това беше едно предложение на проф. Милчо Василев – ректора на Музикалната аказемия в Пловдив, подхранено от мнението му, че чалгата предполага „гъделичкане на низките страсти, от които идват и алкохолните проблеми“. Да приемем, че поп – фолкът „гъделичка“ наистина „низките“ страсти. Защото като отиде човек на чалга дискотека, няма как да не се позагледа и да съгреши. Но да твърди някой, че от това „идват и алкохолните страсти“, това е наистина повърхностно и необмислено. Ако алкохолизмът е резултат от чалгата, не мога да си обясня, как някои дядовци в селото, където съм отраснал, се натряскват до безсъзнателност, при положение, че са отраснали само с народна музика и стари градски песни. Може би са имали футуристични нагласи или са комуникирали със сегашната чалга – култура на подсъзнателно ниво?

Алкохолизмът едва ли се корени в музиката, която слушаш. Просто не разбирам, как подобни думи могат да излязат от устата на човек, който е ректор. Не защитавам чалгата. Просто не мога да разбера, до там ли я докарахме, че да се търси причината в нея.

Как Ви звучи предложението, да се забрани със закон чалгата в дискотеките на Студентски град? Какъв нюанс в мислите Ви принася това, че на това предложение на проф. Василев, останалите ректори ръкопляскат? Започваме да рисуваме една доста тоталитарна картинка, в която върхът на българската интелигенция, интелектуалния елит, дава меко казано неуместни за епохата предложения. Защото тези предложения съдържат елемент на забрана за студентите. Студентите, които са, държа да подчертая, ВЪЗРАСТНИ ХОРА, НАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ.

Друг е въпросът до колко е осъществимо въобще внасянето на подобен закон. По тази логика трябва да се затворят клубовете, където има само метъл или поп. Като най – силен аргумент за неосъществимостта на подобно начинание е информацията от миналата седмица за, когато стана ясно, че големите софийски университети дават под наем свои земи точно на чалга дискотеките. Едва ли някой ще предпочете да се лиши от печалбата си!

На същата среща /на 5 април/ се доразви идеята за изграждането на нов Студентски град в софийското село Лозен. Предложението беше дадено лично от председателя на ректорите на българските ВУЗ – ове, проф. Ваньо Митев. Идеята му е да има затворен кампус със столове, училища, библиотеки и тем подобни.

Не ми го побира ума, как ще бъде зарязан сегашният Студентски град и въобще, как ще бъде посторен новият. Защото живеем във време на криза! Добре поне, че кметът на София – Йорданка Фандъкова – даде трезва оценка на предложението, определяйки го като „хубава мечта“.

Намирисва на недомислие от страна на председателя на бг. ректорите. Освен ако идеята не е да подпомагат студентите, наемайки ги на строежите по новия кампус. Така всички ще бъдат доволни.

Вечерен час в Студентски град. Натам са тръгвали работите. Съветът на ректорите реши общежитията да се заключват в 22 часа, а пияните – да не бъдат пускани в блока, дори да живеят в него. Ето, стигаме до там, че на пълнолетни хора им се въвежда вечерен час и забрана за влизане в дома. Не може начовек, който е пълнолетен и си плаща наема, да му бъдат налагани подобни мерки. Тук стигаме до момента на личната отговорност. Големият чавек трябва да си дава сметка за своите постъпки, ако не, има си закони, да бъде наказван.

Един ректорски съвет през миналата седмица. Намерих три абсурда. Това ме кара да се замисля, как нещата в студентския живот въобще ще се оправят, при положение, че претендиращите за интеректуален елит на България правят едни утопично – футуристични и неомислени предложения…

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Стига приказки за тези бездомни кучета. Вземете да решите проблема!

Немърливостта на българските институции доведе до поредната човешка жертва. Проф. Ботьо Тачков, жестоко нахапан от кучета миналата седмица в софийския квартал „Малинова долина“, почина от своите рани. Няма да изреждам какви са те. Защото са жестоки.

Наистина, няма как в близо двумилионен град като София всичко да е като по мед и масло. Невъзможно е да няма проблеми. Стряскащото в случая е, че за толкова години не са взети адекватни мерки за решаването му. Институциите не си вършат работата. Веднага след инцидента с проф. Тачков, кметът на София Йорданка Фандъкова, заяви че ще се работи за справяне с проблема „бездомни кучета“. Според нея е напълно реалистично бездомните кучета в София да намалеят с 95% до 2016г.

На дневен рез отново излезе въпросът „за или против ефтаназията“. Заформиха се едни телевизионни дебати, в които едни защитаваха животинчетата, а други едва ли не, искаха умъртвяването им на мига. Започнаха да се защитават крайни позиции. И се питам, защо никой не предложи да бъде сформирана една комисия например, в която да бъдат включени заедно представители на общината и на защитници на правата на животнити. За да бъде съставен един адекватен план, как да се постъпи и за да няма накрая недоволни.

В петък министърът на земеделието и горите, Мирослав Найденов, заяви че от понеделник – 9 –ти април-  въпросът с бездомните кучета ще започне да бъде решаван. Той обясни, че поема ангажимент, Законът за защита на животните да бъде променен така, че общините да могат да изграждат временни депа за настаняване на бездомните четириноги. Дали това ще се случи? Предстои да разберем.

П.С. Един съвет към българските политици: не хвърляйте вината само към настоящите управници. Тя е комплексна – търсете и в предишните!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Hello world!

Welcome to WordPress.com. After you read this, you should delete and write your own post, with a new title above. Or hit Add New on the left (of the admin dashboard) to start a fresh post.

Here are some suggestions for your first post.

  1. You can find new ideas for what to blog about by reading the Daily Post.
  2. Add PressThis to your browser. It creates a new blog post for you about any interesting  page you read on the web.
  3. Make some changes to this page, and then hit preview on the right. You can always preview any post or edit it before you share it to the world.
Posted in Uncategorized | Вашият коментар