22 473. Толкова по официална статистика са децата с трайни физически и психически увреждания, които се отглеждат от родителите си. Рядко обществото си задава въпроса, пред какво са изправени родителите на тези деца, как се борят и как държавата и обществото (не) им помагат. Защото много от тези хора са на ръба на оцеляването и са на границата да оставят децата си в социалните домове. Просто защото никой не им помага, а те нямат финансовата и физическата възможонст, за да се грижат за болните си деца.
Най – големият поблем за тези родители е, че те не нямат доходи, защото не могат да упражняват професиите си. Заради това в общественото пространство се породиха полемики, свързани с изравняване на статута на тези родители с този на приемните семейства.
Не разбирайте погрешно посланието. Приемните семейства са нещо спасително. Проблемът тук е, че приемните семейства получават финансовата помощ от държавата, за да отглеждат деца, настанени в социалните институции. Родителите, каито са избрали да отглеждат своите увредени деца обаче не получавт такава помощ. Неразбираемо защо, на преден план в дневния ред на българина излиза крайнонеуместният дебат за тютюнопушенето и дебата за бездомните кучета в София. Не трябва ли обществото първо да се погрижи за своите деца?
Въпреки проблемите, които имат тези родители, съвсем наскоро те успяха да направят една огромна крачка в заявяването на своите права. Това стана, след като Върховният административен съд реши, че родителите на тези деца са дискриминирани спрямо статута на приемните родители. Началото е дадено през 2010г. от жалба на „Фондация на нашите деца“, с председател Светлана Дякова, срещу социалния министър и последвалото сезиране на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Върховните магистрати задължиха със своето решение министъра на труда и социалната политика да внесе законодателни промени. Целта на промените е да бъде изравнен статутът на биологичните и приемните родители. Това означава, че биологичните родители ще имат същите социални преференции както биологичните, ще бъдат осигурявани от държавата и времето, за което се грижат за детето си ще им се води за трудов стаж.
Съдът ясно се произнесе в своето решение, че мерките по отношение на лицата, отглеждащи деца с трайни увреждания и такива, които отглеждат деца без такива увреждания „по силата на сключен държавен договор ще бъдат различни, защото неравни са условията, при които тези лица упражняват правата си“.
Според съдиите: „Важно е редзултатът за всички тях да е еднакъв, те всички да могат ефективно да се ползват от предоставените им от Конституцията основни права.“. Настаняването на деца в социален дом или приемно семейство е оправдано, само, когато липсва родителска грижа.
Въпреки решението на Върховния административен съд, реакция от социалното министерство все още няма. Може би е забравило, или просто не го интересува. Или пък просто някой никога не е чел Конституцията…
И отвово, странно е това, че разни организации, защитаващи бездомните кучета излизат по улиците и викат „оставка“, защото държавата не строи кучкарници (оп – приюти за бездомни кучета), а същите тези не излизат да викат „оставка“ в защита на родителите на трайно увредени деца и с призива за качествена социална политика… Пък явно може би, проблемът си е у обществото, защото болните деца и техните родители не го интересуват. Обществото и държавните институции да се погрижат всяко дете живее при биологичните си майка и татко!
Само напомням, чл.4, ал.2 от Конституцията на Република България: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество“.
„Гражданите имат право на обществено осигуряане и социално подпомагане“, чл.51,ал.1 от Конституцията на Република България.
strahilvas 